Опишете накратко какво представлява Вашата работа?

Основната ми работа до този момент беше свързана с изследване на лалугери, които са били преместени, за да бъдат опазени по-добре. Лалугерът е световно застрашен вид малък бозайник, роднина на катерицата, който страда от унищожаване на местообитанията му – пасищата. Изследвах различни аспекти от процеса на адаптацията им в нова среда – стрес, пространствено поведение, болести. Получените резултати ще спомогнат дейностите по преместване и реинтродукция да бъдат по-успешни в бъдеще. Също така работя и в българския клон на Световния Фонд за дивата природа (WWF), където също се занимавам с опазване на застрашени видове.

Защо избрахте тази професия?

Реших да стана зоолог, защото това ми дава възможност да прекарвам време сред природата и да се опитвам да разбера изумителния начин, по който тя функционира.

С какви предизвикателства сте се срещали по време на работата си?

Работата ми е изтъкана от предизвикателства – като започнем от непредвидимостта на обектите, с които се занимавам (животните), през усложненията в работата на терен, до изпитанията при анализите и публикуването. Всичко това обаче прави ежедневието ми много динамично и разнообразно и не оставя никакво място за скука.

Кои са нещата, с които се гордеете (професионално/лично или и двете)?

Гордея се, че не се отказах и сбъднах детската си мечта да работя като изследовател на животните. Също така се гордея, че чрез работата си като консервационен биолог, както и в Световния Фонд за дивата природа успявам да допринеса за опазването на застрашените видове.

Споделете ни стереотип или анекдот, който сте чували за себе си или за професията си?

Стереотипът, че няма да се справя с работата не терен, защото съм жена и се обличам елегантно, когато съм в града, определено забави началото на научната ми работа.

Ако можехте да се върнете във времето до началото на кариерата си, какъв съвет бихте дали на младото си “аз”?

Да има повече вяра и да не се тревожи толкова. Бих си казала „Хей, ти правиш каквото трябва, всичко ще бъде наред, не се притеснявай“. Тревожността не помага никому, само ни пречи да се радваме на живота.

От къде черпите вдъхновение за Вашата работа?

От природата – определено да бъда сред природата е това, което ме разтоварва и вдъхновява.

Как ви се отразява пандемията от Covid-19?

Досега използвах времето много пълноценно – довърших и защитих дисертация, направихме ремонт и се пренесохме в ново жилище. Днес обаче, почти година след началото на пандемията, живото общуване с хора и пътуванията започват наистина да ми липсват. Надявам се с напредване на процеса на ваксинация тези радости скоро да се върнат в живота ни.

Кои са най-важните знания и умения, които трябва да придобие човек, който иска да се занимава с Вашата професия?

Може би най-важно е умението за бързо решаване на практически проблеми възникващи в хода на работата, както и на умението за работа в екип.

Книгите, които всеки трябва да прочете:

Някои от любимите ми романи са

Алексис Зорбас на Никос Казандзакис,

Къща отвъд света на Георги Данаилов,

Лавина на Блага Димитрова.

Вдъхновяващ и интригуващи научно-популярни книги са

всички на Дейвид Атънбъро,

Червената Кралица и Геномът на Мат Ридли,

Пушки, вируси и стомана на Джаред Мейсън Даймънд.

Има ли достатъчно жени, работещи във вашата специалност? А трябва ли да има повече жени или няма нужда от това?

В Института, където работя, значителна част от учените са жени. Те са го голяма степен равнопоставени на мъжете, но безспорно съществува стереотипа, че мъжете са е по-подходящи за теренната работа например.

Искате ли да споделите още нещо с нас?

Особено ценно в моя случай е възможността да съчетавам научните изследвания с приложните консервационни дейности. Според мен това е най-ефективния начин за опазване и възстановяване на застрашените видове.

Снимки:

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•