д-р Надежда Ангелова

Професия

Гл. ас. в катедра Неорганична химия
Факултет по химия и фармация
СУ „Св. Климент Охридски“

Опишете накратко какво представлява Вашата работа?
По-голяма част от работата ми по време на учебната година е свързана с преподаването на студенти. Между упражненията остава време и за изследователска дейност в областта на неорганични нанотехнологии с различно приложение.

Защо избрахте тази професия?
Тя сама си ме избра. Още като студентка започнах работа като преподавател в училище, което ми позволяваше да отделям време и за изследователска дейност във факултета. В следствие на което, защитих докторска степен и преминах на следващото стъпало – преподаване в университет и още възможности за научна работа.

С какви предизвикателства сте се срещали по време на работата си?
Финансирането на фундаментална наука не е лесно начинание. Често научните разработки са стъпка в достигането до иновативно решение и не излизат директно с готов продукт. Това трудно се припокрива с очакванията на съвременния бизнес. Въпреки всичко възможностите пред младите учени са много и с много труд повечето ни цели са постижими.

Кои са нещата, с които се гордеете (професионално/лично или и двете)?
Гордея се с позицията, която заемам в момента. Костваше ми много търпение, солидна подготовка и подкрепа от страна на най-близките ми. Все още се уча да поддържам здравословен баланс между работа и свободно време и всеки път, когато успея, се гордея.

Споделете ни стереотип или анекдот, който сте чували за себе си или за професията си?
Позицията ми е съвкупност от две професии – преподавателска и изследователска. Плодовете и на двете се виждат след години и не са лесни за измерване. Затова и често могат да са подценени – „Който не става за друго, става учител“, „Учените само гълтат държавни пари и нищо не правят“. Силно се надявам повечето интелигентни хора да не мислят така. Обикновено това е мнението на хора, които не са се сблъскали с предизвикателствата на това да предадат знания или умения, да предизвикат интерес и да генерират креативни идеи.

Ако можехте да се върнете във времето до началото на кариерата си, какъв съвет бихте дали на младото си „аз”?
Повече фокус в работата и по-често задаване на въпроса „Защо?“

От къде черпите вдъхновение за Вашата работа?
Целият свят е вдъхновение, ако имаш очи да го видиш. Това е и най-красивото на моята работа – отваря очи, мои и чужди!

Как ви се отразява пандемията от Covid-19?
Както всяко предизвикателство носи в себе си и плюсове, и минуси – направихме голям скок в онлайн комуникацията на толкова много нива, развихме дигитални компетенции, осъществяваме неща, немислими преди без личен контакт. Разбира се той липсва много и това се отразява на всеки – психически и емоционално.

Кои са най-важните знания и умения, които трябва да придобие човек, който иска да се занимава с Вашата професия?
Любознателност е единственото условие. Разбира се, човек трябва да е инициативен и последователен, за да пожъне успех в сферата на реализация.

Книгите, които всеки трябва да прочете:
„Кратка история на времето“ на Стивън Хокинг
„Кривата на щастието“ на Иво Иванов,

а за вдъхновяващи личности в науката и изкуството

„Фигури“ на Мария Попова

Има ли достатъчно жени, работещи във вашата специалност? А трябва ли да има повече жени или няма нужда от това?
Определено сферата на химията е популярна сред жените и повечето ми колеги са жени. Не бих могла да кажа, че има разделение между половете или някаква дискриминация на институционално ниво.

Искате ли да споделите още нещо с нас? Разкажете ни нещо за себе си или за работата си, което сме пропуснали да ви попитаме.
Освен работата ми в университета, отделям време за разработване на образователни ресурси и обучение на учители в рамките на програмата „Заедно в час“. Участвам и в планински занимални, който учат децата на любов към планината и природата. Макар вече да преподавам на студенти, имам голяма страст към заниманията с деца и се включвам на драго сърце в различни инициативи.

Снимки: