Опишете накратко какво представлява Вашата работа?

Работата ми е свързана с проучването на нови насочващи съоръжения за риби, мигриращи надолу по течението, в реки прекъснати от ВЕЦ-ове. Моят фокус е върху поведението на рибите спрямо иновативни технологии за навигиране.

Защо избрахте тази професия?

Още от малка бях винаги запленена от подводния свят и с това да помагам на животни в беда. Освен това имахме тропичен аквариум и посточнно имаше някакъв екшън около него: нови бебета рибки, водните охлюви по стените в стаята, как да интродуцираме нови рибоци без да се нападат с другите… Един ден гледайки National Geographic ме осени идеята да стана морски биолог.

С какви предизвикателства сте се срещали по време на работата си?

Тъй като професията звучи доста екзотично (навсякъде), още повече за нашите ширини, идеята ми да следвам ‘морска биология’ събуди доста скептицизъм в някои от гимназиалните ми учители, които твърдяха, че такава бакалаварска специалност нямало. В България реално няма, или поне нямаше тогава и на мен ми беше пределно ясно от рано, че ще трабва да се насоча за следване към чужбина. За случая трябваше да напредна доста бързо с чуждите езици и се концентрирах върху испански и английски. След като започнах да следвам в Обединеното Кралство, английският ми трябваше пак да задобрее много бързо, за да смогна на научното писане и четене, свързано със специалността. Това предизвикателство, заедно с факта, че си далеч от близки хора си беше определено трудничко, но всяко ново начало обикновено е. По-нататък често съм чувствала едно първоначално пренебрежение в академичните кръгове, тъй като има един неприятен стереотип за русите жени, но след по-задълбочени дискусии и опознаване с екипите, това почти винаги е било преодолявано.

Кои са нещата, с които се гордеете (професионално/лично или и двете)?

Първоначално щях да отговоря на този въпрос с „все още нищо“, тъй като за мен е важно да си постигнал нещо много стойностно и то на световно ниво, че да изпитваш гордост. Но пък като се замислих повече по темата на личностно ниво, определено се гордея с непреклонността си, с която си следвам и професионалните и личните цели. Човек среща много НЕ-та за всяко ДА (това не е само клиширана фраза) и някой път целите отнемат години, да си упорит е ключово.

Споделете ни стереотип или анекдот, който сте чували за себе си или за професията си?

В миналото, когато кажех, че съм завършила морска биология, хората често ме питаха: „Какво е това? Нещо свързано с делфините ли?“. След което аз се впусках да им обяснявам, че всъщност има много аспекти на морския свят от микробиология до океански процеси и морските биолози изледват всъщност страшно разнообразни теми. Пояснението беше винаги следвано от въпроса, с какво се занимавам в момента и често ми се налагаше да отговарям със зачервени бузки: „…С делфини“.

Ако можехте да се върнете във времето до началото на кариерата си, какъв съвет бихте дали на младото си “аз”?

Да се насоча да следвам там където бих желала и да работя след това. Когато започнах да уча в Обединеното Кралство си представях, че с лекота ще мога да работя където си пожелая след това – като например места с доста по-атрактивен тропичен климат. Докато човек следва обаче се създават основни работни контакти и следващите възможности са често свързани с тях. Та ако мястото не е мечтана локация за живот, а всички възможности са там, нещата стават сложни. Аз лично избрах да не оставам в UK, но това значеше да трябва да кандидатствам за позиции без да имам никакви контакти на тези места и това отне много време и усилия. Сега като се замисля, този съвет звучи като нещо доста логично, но поне на мен никой не ми го каза тогава.

Вторият ми съвет би бил, че камъкът си тежи на мястото. Независимо къде е човек, ако е извън страната си, той малко или и много е винаги оutsider. Никъде не бихме били толкова полезни и уважавани както в родната си страна, дори и парите и спокойния живот да изглеждат по-атрактивни на други места. Така че ако имате възможност да се развивате в родната си държава, прегърнете я с две ръце! За мен Швеция е държава номер 8 за живот и работа, но никъде не съм се чувствала по-пълноценна, както в България. Определено не съм яхнала вълната на поп-патриотизма, но след като си приключа докторантурата, смятам да се развивам в България.

Третия ми съвет би бил, ако не се намират възможности – сам си ги създай. Мислете къде има дупка на предлагане или липсва нещо, което би било полезно. В България има много поле за развитие и иноваторство, тъй като все още наваксваме с други държави, където всичко е строго обособено от много време, а пък имаме и много талантливи хора с технични способности.

От къде черпите вдъхновение за Вашата работа?

Оригиналното ми вдъхновение винаги е идвало от желанието ми да работя за опазване на околната среда и прекрасните животни в нея. Всеки един вид трябва да има равни права на планетата и никой вид (визирам нас разбира се) не трябва да ограбва шанса на други видове да съществуват.

От няколко години моята дъщеричка ме вдъхновява да си следвам мечтите, защото искам да й дам пример да прави същото. Не е случайно, че започнах докторантурата си след като станах майка, защото вече имах отговорност и пред нея, да ѝ покажа, че всичко е възможно, стига да работиш упорито в насоката, която си избрал/а.

Не е и честно да оставяме едно неясно бъдеще на децата си, където проспектите за много нови пандемии и множество войни за базисни ресурси като вода например са доста вероятни и да отидеш сред природата да се равнява на няколко скупчени дървета без животни, вместо истински гори каквито ние сме имали възможността да видим. Всеки родител трябва още по-усилено да работи за опазване на околната среда, за да не оставяме едно мъгливо бъдеще за поколението си.

Как ви се отразява пандемията от Covid-19?

Както на много други хора – дошло ми е до гуша от нея, но в същото време силно я ценя. Разбира се, нямам търпение по-голяма част от населението и аз самата да сме ваксинирани, за да се върнем към едно по-приятно съществуване, но искам света да се развива с мисъл за тази пандемия: как тя започна и как да се избегне друга такава (или още по-лоша) в бъдеще- със спиране на нелегалния и легален пазар с диви видове, фермите за кожи и фабричното отглеждане на селскостопански животни, съчетано с опазване и възстановяване на горите. Пандемията освети гореспоменатите проблеми за много хора, които иначе не биха се замислили много по темите.

Кои са най-важните знания и умения, които трябва да придобие човек, който иска да се занимава с Вашата професия?

Най-важното е човек да бъде адаптавен, упорит, любознателен, креативен и добър в разрешаването на бързо изникващи проблеми (за полева работа) и разбира се – да не се страхува да се понамокри. Гмуркането е голям плюс. Критичното мислене е важно за всякаква научна дейност. На етап училище е важна биологията разбира се, химията и физиката са голям плюс и разбира се математиката.

Книгите, които всеки трябва да прочете:

Моите любими (page-turners) са: ‘

Себичният ген на Ричард Докинс и

Мемоарите на един примат, на Робърт Саполски

Има ли достатъчно жени, работещи във вашата специалност? А трябва ли да има повече жени или няма нужда от това?

Има много жени морски биолози като цяло, но някои подраздели като средите изучаващи акулите например са доста бедни откъм женска репрезентация. Моята сегашна сфера за речна екология е също така доминирана от мъже, за съжаление.

Снимки:

• 

• 

• 

•