Виолета Желязкова

Професия

Изследовател,
Национален природонаучен музей при БАН

Опишете накратко какво представлява Вашата работа?

Занимавам се с изследването на пещери, прилепи и техните заболявания. Трудно е да се опише накратко какво представлява моята работа, тъй като всеки ден се срещам с различни предизвикателства. Понякога прекарвам няколко дни в седмицата на терен, което ще рече, че ловя прилепи в някой затънтен на гората или пък ги търся в някоя пещера. За да разбера какви микроскопични организми живеят под земята, събирам микробиологични проби от дълбоките и трудно достъпни части на пещерите и ги отглеждам в лаборатория. Моментът на истината идва с генетичния анализ, който ми позволява да разкрия идентичността на различни видове, невидими с просто око, и да изуча скритите връзки между тях.

Защо избрахте тази професия?

Идеята да стана биолог се загнезди в главата ми около седемгодишна възраст, след като изгледах научно-популярен филм, в който група смели изследователи търсеха нови видове в короните на тропически дървета. Конкретното решение обаче дойде, когато на 16 години се записах на курс „Пещерняк“. Още след първото посещение на подземния свят се влюбих в пещерите и се зарекох да превърна тяхното изследване от хоби в професия.

С какви предизвикателства сте се срещали по време на работата си?

Всеки ден от моята работа е предизвикателство, тъй като същината на науката е откриването или измислянето на нещо ново, непознато или несъществуващо досега. Предварителна рецепта за успех обикновено липсва, но аз намирам това за вдъхновяващо, тъй като ми позволява да използвам съзидателната сила на собствения си ум. Разбира се, ако работиш в дълбоки пещери, предизвикателство понякога е и чисто физическото ти оцеляване в тъмнината и студа, преодоляването на страха, който те обхваща на ръба на отвесните участъци, запазването на спокойствието, когато се заклещиш в някой „тесняк“ и т.н.

Има ли достатъчно жени, работещи във вашата специалност? А трябва ли да има повече жени или няма нужда от това?

Този въпрос е сложен и смятам, че и двете страни имат право в различни ситуации. Благодарение на усилията на много хора и смяната на поколенията, в последните години все по-рядко се сблъсквам с различно отношение, продиктувано от пола ми, в личния живот или на работното място и това ме радва изключително много. Такава обаче е ситуацията в големите градове, в модерните компании, в младите колективи, не навсякъде, следователно още работа е необходима. Моето желание в никакъв случай не е да имам специални предимства само защото съм жена (това би било толкова неправилно, колкото да ми бъдат отнети дадени предимства), но искам момичетата от малките градове и села, от по-традиционни семейства или не толкова модерни училища да имат достъп до вдъхновението, което съм имала аз. Иначе, науката предлага буквално безкрайни възможности за развитие и в нея има място за всички с желание да работят, колкото повече, толкова по-добре. 🙂