Опишете накратко какво представлява Вашата работа?

Сензорната екология изследва начина, по който животните възприемат света около себе си. Хората са почти изцяло зависими от зрението си, но други животни могат да усещат магнитното поле на земята, промените в електрическите заряди, инфразвуковите вибрации, инфрачервеното лъчение и безброй други измерения на нашия свят. Аз лично изследвам невидимия свят на прилепите и техните жертви – една безмилостна битка на възход и падение, която се води вече 65 милиона години. В моята работа аз трябва еднакво добре да боравя със сложни измервателни уреди, да сглобявам сама системи от ултразвукови високоговорители, 3D камери и инфрачервени датчици, да оцелявам дори и в най-дивите джунгли, да ловя прилепи, да се катеря по дървета и да пълзя в пещери, да говоря уверено пред стотици умни хора, да програмирам и да правя статистически анализи. Но най-хубавото все пак е общуването с прилепите и с хората.

Защо избрахте тази професия?

Най-вероятно от чисто твърдоглавие и непоправим романтизъм. Ежедневният живот на животните винаги ме е завладявал непреодолимо и още когато бях в про-гимназията взех решение, че ще изследвам диви животни. От тогава това и правя. Просто е – не мога да си представя да работя нещо друго.

С какви предизвикателства сте се срещали по време на работата си?

През втората година от докторантурата ми бях диагностицирана с тежка форма на дислексия, а тази година стана ясно, че най-вероятно имам и друг вид когнитивно разстройство. Обикновено хората с подобни трудности в обученито не успяват да завършат средното си образование. Жалко, че на мен никой не ми го е казал навреме, та да не се моря да завършвам докторантура в една от най-елитните научни институции на света. Ах, да – освен това имам фобия от тъмното и изпитвам неописуем ужас от математика и статистически анализи. Най-вероятно всичко това звучи ужасно и рисува картина на една изтерзана от живота и амбициите си жена. Но истината е, че аз до такава степен обичам работата си, че дори не бих нарекла тези дребни препъни-камъчета „предизвикателства“ и просто решавам проблемите с усмивка. В крайна сметка всички работим с материалите, които са ни дадени. Какво ще направим от тях, зависи само от нашето желание.

Кои са нещата, с които се гордеете (професионално/лично или и двете)?

Най-голямата ми гордост са прекрасните хора с, които има честа да работя. Както всичко друго в живота това също се дължи на доза късмет, но и на усилена работа. В научните си изследвания работя заедно с инжeнери, биоакустици, невробиолози и математици. Всички те са преди всичко мои приятели и чак на второ място – професионални партньори. Към тези прекрасни хора спадат и моите студенти, а и учениците, с които се срещам по време на работата си по комуникиране на науката. Освен това изпитвам и определена доза професионална гордост от научните си проекти и откриятията, които имах възможност да направя по време на своята докторантура. Важно е човек да е горд с това, зад което застава със собственото си име.

Споделете ни стереотип или анекдот, който сте чували за себе си или за професията си?

Преди години бях поканена за вещо лице в съдебен процес. След приключване на процеса, адвокатът, който се беше свързал с мен сподели, че първия път като ме видял такава усмихната и щастлива, решил, че няма как да съм добър учен и да си разбирам от работата. Десет години по-късно нещата не са се променили кой знае колко много. Но аз продължавам да настоявам, че професионализмът личи от качеството на свършената работа и отношението ни към нея, а не от това дали приличаме на брадати чичковци или момиченца избягали от клас по физическо.

Ако можехте да се върнете във времето до началото на кариерата си, какъв съвет бихте дали на младото си “аз”?

1) Бъдете търпеливи и избирайте мечтите си внимателно. Винаги трябва да сте наясно с това каква е цената на вашата мечта. Защото с много упорство мечтите ви ще се сбъднат (това мога да ви го гарантирам). Но вие ще си платили – стотинка по стотинка – цената за тези мечти. Ако сте избрали добре – мечтата ви ще ви прави щастливи. Не чакайте до края за да разберете – проверявайте от време на време.

2) Никога не правете компромис с времето, прекарано с хората, които обичате. Подредете приоритетите си правилно. Има много неща, кото ще трябва да оставите на заден план или да пренебрегнете изцяло. Нека близикте ви хора да не са едно от тях.

От къде черпите вдъхновение за Вашата работа?

Дивата природа. Това за мен е задължително условие – трябва да прекарвам време насаме сред дивата природа. Да наблюдавам, да пренареждам мислите си, да правя връзки между отделните точки. Дискусиите с колегите ми също са много важни. Добра наука се прави в добре развита академична среда. Това не опира до финансиране или експертиза. Дискусия с ядрен физик може да ти е също толкова полезна колкото и разговор с колега тесен специалист в твоята област. Хората в науката са най-важни.

Как ви се отразява пандемията от Covid-19?

На този етап от работата си се занимавам основно с анализи и писане. Това са неща, които се случват в рамките на собствената ти глава и пространството пред компютъра. Тъй като моят съпруг също е учен и работи в Стокхом, в момента използваме възможността да работим заедно, като вместо в Швеция и Германия се подвизаваме в България. Човек трябва да извлича положителното дори и в най-странните и тежки ситуации.

Кои са най-важните знания и умения, които трябва да придобие човек, който иска да се занимава с Вашата професия?

В животът си съжалявам само за две неща. Първото е, че не мога да правя циганско колело. Второто е, че някога имах абсурдната идея, че след като ще ставам еколог, няма нужда да уча математика, физика и химия. Така се наложи на стари години и със съмнителен успех да се уча на елементарни неща, които иначе щях вече да съм научила в училище. На страна от чисто класическите познания, курсовете за първа помощ, пещернячество и планинарство са абсолютно безценни, както за работата на един теренен билог, так и за живота на всеки щастлив и пълноценен човек.

Книгите, които всеки трябва да прочете:

Поредиците на Джералд Даръл – ще ви накарат да се посмеете и да обикнете животните не просто като някакво сборно понятие, а като индивиди – уникални по своемо, интелигентни и заслужаващи уважение.

Поредиците на Тери Пратчет – ще ви накарат да мислите критично (ключово за всеки учен) и да се смеете от сърце.

Мемоарите на един примат на Робърт Саполски – ще ви дадат представа колко интересен може да бъде животът на един теренен биолог.

Себичният ген на Ричард Докинс – ще ви даде по-добра представа за вселената и мястото на човека в нея.

Снимки:

• 

• 

• 

•