Опишете накратко какво представлява Вашата работа?
Моята работа представлява проучване и защита на на животински видове, сред които са гъбните комари и прилепите.

Защо избрахте тази професия?
У човека от край време е заложен изследвателския дух. Да откриеш кътче, където не е стъпвал човешки крак или пък да опишеш нов вид за науката – всичко това е пионерство, което доставя големи дози адреналин, към които се пристрастяваш. Същевременно откриваш, че с това не се занимават много хора и твърде вероятно е да си полезен, както на човечеството, така и на природата. Ето защо, когато имаш приятели, които ти се връзват на акъла и ти дават кураж да продължиш – знаеш, че това е вярната посока 🙂

С какви предизвикателства сте се срещали по време на работата си?
Предизвикателствата по време на работата ми са от различно естество. Първоначално роднините още в началото на моето образование, подложиха на съмнение финансовата обезпеченост на бъдещата ми професия и я сметнаха за несериозна. Единствено майка ми и сестра ми ме подкрепяха и до сега го правят! Ура за майките и сестрите 🙂
Разбира се има го и онова усещане за подценяване, което някои колеги с по-голям стаж и опит упражняват върху младите учени, като мен. Както и базисните умения (теренни умения/ катерене/ поправка на автомобили др.), които младите учени придобиват, често в безизходица или поради липса на всякаква друга помощ.

Кои са нещата, с които се гордеете (професионално/лично или и двете)?
Повод за гордост и радост винаги се намира. Понякога бойният дух се повдига от одобрената за публикуване научна статия, понякога е научен труд, върху който си работил с месеци и най-сетне си го завършил. Понякога е среща със своя приятелка, с която обменяте информация и се радвате, че намирате съмишленик 😉

Ако можехте да се върнете във времето до началото на кариерата си, какъв съвет бихте дали на младото си „аз”?
УВЕРЕНОСТ!
И преди съм си го повтаряла, но вероятно не е имало ефект… Особено в първите години на обучение и след това, човек е доста мнителен към себе си и поставя под съмнение доста от научната си работа, но не трябва да е така. Да, самокритиката е важна, но не и да те спира да правиш грешки… все пак от тях се учим 🙂

От къде черпите вдъхновение за Вашата работа?
От срещата с приятелка, която е в подобно на моето положение, от вдъхновяващо видео и интервю, от глътка свеж въздух като художествена изложба, посетена с приятели на чаша вино, от разходка в планината

Как ви се отразява пандемията от Covid-19?
Странно. Още преди да започне пандемията, аз се дистанцирах от социални събития, защото ми предстоеше защита на дисертацията. По време на пролетния лок даун, аз бях, както и преди – вкъщи, но се безпокоях как ще се процедира със сроковете на защитата ми. Е, разбира се – защитата се отложи с 5 месеца, през което време, не че направих повече, но след цялата ми всеотдайност се оказах с увреждане на опашната кост… явно наистина всеки жертва нещо в името на науката, та в момента шофирам в страна поза 🙂 Надявам се с упражнения да се възстановя.

Кои са най-важните знания и умения, които трябва да придобие човек, който иска да се занимава с Вашата професия?
Ако започнем с подготовката в училище – преди бих казала биология, но вярвам, че ще се съгласите, че ако не полагаш усилия и в основните предмети, то каквато и професия да избереш, няма да си пълен професионалист. В училище са важни българския език, литература, математика, история, чужд език.. ох мисля, че всички 🙂

А за университета ще Ви споделя какво ни каза доц. Попов на първата ни лекция по клетъчна биология. За да успее човек в живота трябва да положи усилия за 3 неща: Първото – да е професионалист, много добър в това, с което се занимава и постоянно да надгражда. Второ – освен английски да знае още един чужд език, защото в наше време английския всеки го знае. Трето – да има шофьорска книжка. Може да не умее да шофира, но да има книжка, защото за позицията за работа, за която кандидатства може да му предоставят служебен автомобил, но той/тя ако няма книжка – няма да му дадат въобще работата.

Относно екипировката, опитвам се да не робувам на нея, но не мога да не отрека, че я пазя и гледам да я поддържам. Човек не може да предобие най-хубавата екипировка още в началото – не само, че финансово не е изгодно, но съм убедена, че това е един път на самовъзпитание и оценяване на жертвите, с които е придобита екипировката. Всяка професия в технологиите има свой набор от инструменти и екипировка – ако сте ентусиазирани в работата си – винаги ще се намери приятел, който да Ви помогне с придобиването на първата техника/екипировка.

Книгите, които всеки трябва да прочете:
Почти всичко на Джек Лондон, всеки път, когато черпя вдъхновение за изразителност на изказа – препрочитам неговите произведения.
Разбира се, като биолог, няма как да не препоръчам Джералд Даръл и неговите произведения.
за сега толкова 🙂

Има ли достатъчно жени, работещи във вашата специалност? А трябва ли да има повече жени или няма нужда от това? Много мъже твърдят, че жените в STEM нямат никакви проблеми и се оплакваме излишно. А вашите наблюдения какви са?
Бих казала, че в моята специалност няма достатъчно жени, въпреки, че може в последните години се забелязва леко увеличение на жените зоолози. Смятам, че все още са подценявани на много места, а някои от тях, които са на ръководни позиции, са го постигнали с много повече труд, отколкото един мъж би положил, за да бъде на тяхно място.

Искате ли да споделите още нещо с нас? Разкажете ни нещо за себе си или за работата си, което сме пропуснали да ви попитаме.
Мисля, че инициативата е страхотна Нали попитахте какво Ви вдъхновява? Ето такива събития, които раздвижват статуквото. Когато се споделя опита и постиженията на „обикновените“ жени в науката, това вдъхновя необикновените момичета да развият потенциала си и да осигурим един по-добр живот на Земята – за всички нас и за природата 🙂

Профили в социалните мрежи:

Снимки

• 

• 

• 

• 

• 

•