Опишете накратко какво представлява Вашата работа?
В момента, работата ми е свързана с научно-изследователска дейност.
Участвам в различни национални и европейски проекти (включително по РП „Хоризонт 2020“), сред които:
– BEYOND 4.0: Включващи фючърси за Европа във връзка с въздействието на промишлеността 4.0 (https://beyond4-0.eu/the-project);
– SWIRL: Работещи на множество работни места и индустриални отношения (https://www.swirlproject.eu/);
– SHARE: Изследване на здравето, застаряването и пенсионирането в Европа (http://www.share-project.org/);
– SHARE-ERIC Bulgaria: Нови възможности във връзка с ИКТ-базирани системи и модели за продължаващо участие на България в SHARE и присъединяване към SHARE-ERIC (https://share-eric-bulgaria.bg/).

Основните дейности и отговорности, свързани с позицията ми са организация и управление на проекти, изготвяне инструментариум на изследвания – методика и методология, разпределение на задачи и задължения, контрол върху изпълнението на задачите, обработка на информацията, изготвяне на доклади, представяне на данни пред широката общественост и научни публикации.

Автор съм на повече от 30 публикации, издадени в България, Великобритания, Германия, Норвегия, Чили и други.
Член съм на Съюза на учените в България (СУБ) (http://old.usb-bg.org/Bg/index_bg.htm) и на Българската социологическа асоциация (БСА) (http://bsa-bg.eu/).
Преди да стартира научната ми кариера, имам предходен опит във водеща социологическа агенция, която работа допринесе много за настоящата ми реализация, за което съм изключително благодарна.

Защо избрахте тази професия?
Често чуваме, че няма как професията да е хоби. Съгласна съм донякъде. Най-голямото предимство на работата на социолога обаче, е липсата на монотонност. Да, задълженията и отговорностите са едни и същи, но винаги – в различна тематична област. Това провокира моят интерес и направих избора си.

С какви предизвикателства сте се срещали по време на работата си?
В рамките на преподавателската си дейност като хоноруван преподавател към УНСС – гр. София преди и сега към Пловдивски университет ”Паисий Хилендарски”, най-големи предизвикателства срещам в работата си със студентите. Преодолявам ги с използване на активни и интерактивни методи на преподаване, опити за засилване на връзката пазар на образователни услуги – пазар на труда, като най-вече усилията са в посока на практическа приложимост на преподавания материал.

Кои са нещата, с които се гордеете (професионално/лично или и двете)?
В личен план, разбира се – със семейството и детето.
Научната кариера, след дълги години приложна работа е нещото, с което се гордея най-много в професионален план.

Споделете ни стереотип или анекдот, който сте чували за себе си или за професията си?
Доминиканец и йезуит спорят за това дали е грешно да се пуши и моли едновременно.
Тъй като не стигат до съгласие, решават да се посъветват с духовните (религиозните) си водачи.
Какво те посъветва твоят отец? – пита доминиканецът.
Йезуитът отговаря: Той каза, че е възможно.
Нищо подобно – учудва се доминиканецът – моят отец каза, че е грешно. Ти какво го попита – продължава йезуитът. Аз го попитах възможно ли е да се пуши по време на молитва.
А аз го попитах – казва йезуитът – мога ли да се моля по време на пушене (Садмен, Бредбърн, 2002: 15).

Задаването на въпроси в хода на допитването при едно емпирично изследване на пръв поглед изглежда съвсем просто нещо. За начинаещия изследовател не е проблем да „нахвърли“ серия въпроси, изхождайки от темата на изследването, да ги включи в определен въпросник и с него „под ръка“ да започне работа на терен, за да набере търсената информация. По-нататък, зад магията на числата (резултатите от проведеното проучване – дяловото разпределение на отговорите) се извеждат заключения и обобщения с претенции за научна обоснованост и теоретична значимост. Абсолютна илюзия. Това води до уронване престижа на професията. С този анекдот започвам винаги първата си среща със студенти по социология.

Ако можехте да се върнете във времето до началото на кариерата си, какъв съвет бихте дали на младото си „аз”?
Не бих променила нищо от началото на кариерата си до момента.

От къде черпите вдъхновение за Вашата работа?
От семейството.

Как ви се отразява пандемията от Covid-19?
Трудно ми е все още да приема „новото нормално“.
Covid-19 пандемията е най-голямото предизвикателство, на което съм била свидетел. Чисто хуманно – това е най-голямата криза за човечеството.
Професионално, във времето избрах за себе си работата от разстояние като възможност за съвместяване на всички нови социални роли, които битието ми предложи – на съпруга, майка и не на последно място – на социолог и учен, и не мога да се оплача от избора си. Не е нещо ново за мен. Мисля, че бързо адаптивните хора и бизнеси ще са „печалившите“ актьори. Ако въобще може да се говори за печеливши.
В личен план, липсват ми социалните контакти, срещите на живо с приятелите и възможностите за пътуване.

Кои са най-важните знания и умения, които трябва да придобие човек, който иска да се занимава с Вашата професия?
За важни определям социалните умения и компетенции (гъвкавост, адаптивност към променящи се условия на средата, работоспособност, поемане на отговорност, комуникативност), а също и организационните способности, а именно: умения за работа в екип, координация, управление и администрация на хора, проекти и бюджети в професионалната среда. Също (не на последно място), компютърните умения и компетенции: работа със специализиран софтуер: SPSS, STATA.

Книгите, които всеки трябва да прочете:
Семов, М. Българска народопсихология
Казаков, А. Човешкият капитал
Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество
За младите колеги социолози: Фотев, Г. Диалогична социология

Има ли достатъчно жени, работещи във вашата специалност? А трябва ли да има повече жени или няма нужда от това?
Конкретно в моята професия жените са добре представени. Но има сектори, където е наложителна нуждата от привличането им. Такъв е случаят на ИКТ, който изпитва и дефицит на кадри в момента.

През 2018 г. България заема първо място по брой на жени, които работят в сектора на ИКТ сред страните членки в ЕС – 28.3% (27,1 хиляди жени), при среден дял за съюза 16.5%. (Eurostat, 2019). Въпреки че, страната ни е на челна позиция, ИКТ секторът би могъл да привлече още по-висок дял сред жените. За разлика от представянето на европейско ниво, на национално ниво мъжете заемат две трети от позициите в сектора (66.0% по данни на Eurostat за 2017 г.).

Искате ли да споделите още нещо с нас? Разкажете ни нещо за себе си или за работата си, което сме пропуснали да ви попитаме.
За мен е чест да споделя с всички вас, че през 2020 г. излезе от печат моята самостоятелна книга: “Виртуалният офис: нова възможност за баланса работа–семейство в ИКТ сектора в България”. Публикувана е онлайн, със свободен достъп на адрес: https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(14)
Темата е изключително актуална и изпревари кризата, породена от разпространението на Коронавируса като предварително предлага някои решения на вече възникналите социални проблеми.

Снимки (личен архив)

• 

• 

•