Често си спомням как преди няколко години, много преди да стана биолог и да започна да изследвам пещери на 3 различни континента, бях просто едно странно хлапе в гр. Мадан, което много искаше да си намери хора, с които да си говори за зоология. Постоянно четях интересни факти за природата около мен и нямах търпение да ги споделя с някого. За съжаление обаче никой в гр. Мадан не се сети да ме попита дали знам колко метра е рекорда за най-дълъг морски червей, миньорите от рудник Бориева не се вълнуваха ни най-малко къде се среща рибата арапайма, а колежките на майка ми упорито отказваха да разгледат черепа на невестулка, който си държах в джоба и който се опитвах да им покажа при всеки удобен случай. Най-вероятно всичките възрастни наоколо са ме смятали за най-досадното хлапе на света и искрено са съжалявали горките ми родители, а приятели на моята възраст ми беше трудно да си намеря. Дълго време се чувствах тъжна и самотна, защото бях единствения природолюбител в района, а щом съм единствения, значи нещо не е наред с мен.
Голямата ми мечта беше да стана изследовател в джунглите на Латинска Америка, дори тайно си записвах в една тетрадка всички думички на испански, които чуя или прочета (ей, амиго, ай анималес, си? Муй биен). Пътят от Мадан до Южна Америка обаче беше толкова дълъг и мъгляв, че в 5 клас вече бях отхвърлила тази идея като непрактична и кроях съвсем конкретни планове да се кандидатирам за служител в горското стопанство, и за да се подготвя за евентуалния изпит си събирах хербарий. Напълно бях наясно, че когато растеш в малък миньорски град близо до границата, мечтите за пътешествия и приключения трябва бързо да отстъпят място за ежедневните задачи и проблеми, а истинския живот няма нищо общо с книгите.
За мой късмет се преместихме в Пловдив, и на 16 години се запознах с други хора със същите интереси. Записах се като доброволец в природозащитна организация и нямаше по-щастлив човек от мен. Тогава за първи път видях на живо жена зоолог! Горкото момиче просто си вършеше работата из офиса и може би се е чувствала неудобно, че не престанах да я зяпам цял час, но за мен тя беше по-рядък екземпляр от морски червей-рекордьор и рибата арапайма взети заедно, и ако беше поискала, веднага щях да ѝ подаря черепа от невестулка, заедно с целия си хербарий, само и само да си поговоря с нея. Тя ми вдъхна надежда, че ще успея да стана биолог, само защото ми обърна внимание и ме похвали, че разпознавам птици от картинка. Самият факт, че виждах момиче, което работи това, което аз искам да правя, беше по-вдъхновяващ от всичките книги, които бях прочела. Вече знаех, че аз искам да стана като нея. Не като Дарвин, не като Лоренц или Гжимек, а като тази биоложка от Пловдив, която носеше карго панталони и карирана риза, имаше си собствен бинокъл и ми обеща да ме заведе на експедиция чак до с. Николаево.
Няколко години по-късно вече съм пътувала из много места, виждала съм на живо много от животните, за които съм чела в енциклопедиите, и вече имам много по-смели мечти, но все още си мисля за детството ми в гр. Мадан. Аз извадих невероятен късмет да се срещна с хора, които да ме научат на основни неща и да ми дадат съвет откъде да започна. И нека бъдем честни – най-вероятно нямаше да се класирам за горското стопанство в Мадан, а резервен вариант за кариера просто нямах. Все пак си мисля, че сигурно и днес в някой малък български град или село, има момиче, което чете книги по цял ден, което си мечтае да стане учен или инженер, и което се мисли за странна птица, защото никой не споделя интересите ѝ. Колко щеше да е хубаво някой да ѝ каже, че има и други като нея и че някой е готов да я изслуша и да ѝ каже откъде да започне.
Наскоро, докато си седяхме с моите колеги и си разказвахме как много ще се радваме да си направим клуб по интереси, в който да си говорим за наука и да споделяме опит, осъзнахме, че това е напълно изпълнимо. Вече имаме интернет и всякакви средства за комуникация. Затова, заедно с още няколко момичета, започваме инициатива, в която ще се опитаме да свържем ученици с интерес към наука и технологии, без значение къде се намират, с менторите и ресурсите, които да им помогнат и да ги насочат как да успеят в кариерата, която са избрали.
Инициативата започва на 8ми март с представяне на мои колеги, вдъхновяващи дами – учени, инженери, математици, които ще представят работата си и ще дадат съвет на младото си аз. Инициативата ще продължи през целия месец март, така, че ако искате да се включите и да представите работата си – включете се тук.
Търсим момичета, които искат да правят интересни неща и да научат повече за науката и технологиите. Искаме да се запознаем и с техните търпеливи родители. Създадохме онлайн клуб за наука и технологии (STEM). Елате да си говорим за нещата, които наистина са ни интересни, без да се притесняваме да задаваме въпроси и без да се чувстваме виновни, че не се вписваме в представите за истинска дама. Ще се събираме всеки месец. Свържете се с нас чрез сайта или социалните мрежи.
Ако историята ви е позната и искате да ни помагате – пишете ни.
